Големите надежди

„– Къде беше, малка маймунко? – попита мисис Джо, като удари с крак. – Кажи ми направо къде си била, докато аз се мъчех от страх и притеснение; иначе ще те извадя от ъгълчето ти, дори да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци!
– Бях на гробищата – отвърнах аз от местото си, като плачех и търках очите си.
– На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не беше мен, вече щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с любов?
– Вие – казах.
– Кажи защо го направих? – извика сестра ми.
– Не зная – проплаках.
– Аз знам! – каза тя. – Знам, че никога повече няма да сторя такова нещо. И още нещо: откогато се роди, нито веднъж не съм свалила тази престилка. Няма достатъчно за мен просто да съм жена на ковач (особено на Гарджъри), а освен това съм ти майка!
Но аз гледах унило огнището и спрях да слушам думите й. Защото в светкавично блестящите въглища пред мен изплуваха беглецът с веригата на крака, мистериозният момък, пилата и ужасната клетва, която ме принуждаваше да извърша кражба в собствения си дом…"