Договорът ми с Бога

Случайно се оказах българист. Мога да твърдя, че не аз избрах това призвание, а то само дойде при мен. В младежкия си период го изоставих заради лекомислието си и станах дипломат, но то отново ме повика, потвърдило е старата будистка истина: "Където и да тръгнеш, пак ще срещнеш себе си." Защото пътят в живота не води единствено към кариера или успехи в политиката и финансите; той има за цел осъществяването на смисъла на човешкото съществуване – моето призвание е да служа. Навсякъде където отивам, следвам този път. Разбира се, кариерата и богатството са важни аспекти от живота, но те не трябва да определят цялостното ни битие – животът е много по-дълбок от тях и няма причина да го пропиляваме в преследване на материалните му измерения. Иначе можем да попаднем под стария английски надпис: "Тук почива Джон Смит. Роди се човек, но умря като търговец."
Единствено призванието за служба може истински да придаде значение на нашия живот. Никога не съм губил надежда, че мога все пак да помогна и посветя усилията си на българската култура. Смятам, че Бог ми е дал възможността винаги да правя това, което най-много ми е нужно. В резултат на връзката ми с Бога българистиката стана моя съдба.