Насаме с белия свят. Стихове

Зодия - поет.
Лошите му дни:
когато не прозира нищо зад нещата.
И не извира топлина оттам.
Светът като машина е неумолим. И ясен.
... Препускам с другите.
Бързаме, бързате, бързат.
Полярна вътрешна неподвижност. И тишина.
В изострения въздух всичко е по местата си.
Казват, че всъщност нормално е точно така.
Но аз в такива дни не живея, а се блъскам в нещата -
все зрими, тежки и яки неща.
И от това блъскане
насинена и онемяла е вечер душата...
Из "Хороскоп"