Човек в градината

Моята поезия не е просто отражение на съвременния човешки опит; тя се занимава повече с "човешкото състояние" и нашата ангажираност с най-дълбоките въпроси за живота. Ние сме подвластни на времето, произлизаме от нищото и в крайна сметка се завръщаме там, а осъзнаваме този цикъл. В същото време живеем в противоречива реалност - свободни сме, но и детерминирани, страхуваме се от смъртта, но трябва да я приемем; желаем да разберем света и едновременно сме част от него. Тази сложна ситуация е основната тема в моите стихотворения. Въпросите, които задавам, са универсални и важат за всеки човек независимо от неговия произход или убеждения – те надхвърлят социалните контексти. Да, става дума за реалността, изразена чрез език, който поставя нови въпроси след отказа на предишните отговори – един безкраен процес на търсене на истина относно неща, които трудно могат да бъдат описани. /Рутхер Копланд/