Пражкото гробище/ мека корица

Няколко месеца след публикуването на "Пражкото гробище" в Италия, книгата вече е налична и у нас. Издателството отново е „Бард”, а преводачът е Стефан Тафров.

Този роман съдържа 528 страници (в оригинал на италиански) и през последната година се утвърди като истински бестселър не само в Италия, но също така в Испания, Аржентина и други испаноговорящи държави. След излизането му на английски език той стана популярен и сред англоезичните читатели. В Италия тиражът достигна впечатляващите 200 хиляди копия!

Главният персонаж Симоне Симонини е нотариус от XIX век, който произвежда фалшиви документи. Той участва активно в търговията с компромати за тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Освен това Симонини представлява дълбок антисемитизъм; той осъзнава как много хора печелят от обвиняването на евреите във всякакви злодеяния.

Според издателите и самият Еко, произведението обединява множество исторически събития – например аферата Драйфус, Парижката комуна и Рисорджименто – включително войни, революции и интриги.

Еко уверява читателя, че почти всички герои са реални личности освен главния герой - символичен образ. Той споделя: „Стараех се да направя него най-циничната фигура в световната литература.”

Основен мотив в романа е възходът на модерния антисемитизъм чрез написването на "Протоколите на Сионските мъдреци", документ предназначен да докаже несъществуващи заговори срещу света от страна на евреите.
Умберто Еко застъпва мнението си: светът винаги има нужда от врагове; те могат да бъдат различавани по начина им или по идентичността им — независимо дали става дума за катари или албигойци или пък за оцелели евреи.

В заглавието присъства старото еврейско гробище в Прага, където почива Юда Льов Бен Бецалел – ръвина известен със създаването на легендарното същество Голем.

Авторът сравнява своя нов роман с популярните продължения от средата на XIX век. Според него този период бил изпълнен с мистериозни истории без ясни разяснения—като смъртта на писателя Иполито Нево или манипулацията около "Протоколите".

Идеалният читател според Еко би трябвало да разбира контекста зад действителността представена в текста и да чувства напрежение при четене — сякаш такова може да се случи дори сега.

При появата си "Пражкото гробище" предизвика голямо обществено недоволство; авторът твърди ,че целял да разкрие извратения механизъм зад "Протоколите", но беше обвинен в двойственост относно отношението към темата.
Равин де Сени подчертава: “Мисля че посланието му носи двусмислие”. Като добавя ,че книгата не анализира явленията научно - тя просто убедително показва убеждения относно управленска нагласа срещу евреите.
Според равина фигуриращите групировки (евреи,mасонити,jезуити) рисуват картина която поставя въпроси върху единствения виновник ли са всъщност евреите .