Съчинения в два тома Т.2: Вълната, която бучи

"Драматургия, детска поезия, кореспонденция
Юбилейно критично издание, посветено на стогодишнината от рождението на поета.

„Отново в традициите на великата българска литература Вапцаров е свързан с народа както в живота, така и в смъртта. Този забележителен поетичен талант, развил се през Христовото време сред страховитото бездарие на властта, чрез своя живот и смърт доказва себе си като апотеоз на свободната личност. Неговата съдба представлява своеобразна метафора за освобождаването на човешкия дух от оковите на мизерната тленност; тя е апотеозът на извисяваната хармонична душа над ниските филистерски страсти на грубата материалност и истинското просвещение за Отечеството – противопоставяне срещу предаването на националните интереси. В този контекст поетът с безстрашната си вяра все повече се трансформира в творец на бъдещето.“ Иван Гранитски."