Паника в Града на светлините

В този роман авторът комбинира реалността с въображението, своята лична история с фикцията и самоиронията със сериозния подход. Първоначално целта му е да разгледа темата за културните "фантазми" - видения или измислени образи. Не става дума за любовни теми (които са обект на множество литературни произведения), нито пък за политически или професионални аспекти. В действителност, вече две десетилетия живея в Париж, който представлява град на визии и фантазии. Всеки новодошъл има свои „емоционални приоритети“ – едни се устремяват към Айфеловата кула, други посещават Нотр Дам, трети следват стъпките на импресионистите от Монмартр, а четвърти се насочват към Лувъра... Кой не е мечтал за Париж?

Романът на Матей Вишниек поставя интелектуално предизвикателство, тъй като текстът остава дистанциран от традиционните разкази в литературата на емигрантите, въпреки че той също така изследва съдбата на твореца-емигрант. С ироничен тон и нотка самоирония писателят изгражда сюжет в атмосферата на Париж; докато успява да избегне стандартните клишета относно Града на светлините. Реалното и фантастичното тук взаимно се преплитат, а светлините оформят сцена за непрестанен културен обмен. Разказването предлага един въображаем портрет на Париж – населяван от "призраците" на значими писатели и артисти. Тънката самоирония отделя героя-разказвач в неговото духовно приключение.