Зимна соната

Арнолд Нетъл, млад пощенски служител с резервиран характер, пристига в тихо английско селце в края на лятото. Чрез прозореца на пощата той забелязва красива жена на име Оливия и появата ѝ сякаш му носи нова надежда за бъдещето. След това уверено семейство го кани у дома да свири на виолончело, което неизменно води до неговото влюбване. Въпреки това, с постепенното настъпване на пролетта крехките мечти на господин Нетъл също започват да изчезват безследно.

Романът е публикуван за първи път през 1928 година и представлява единственото литературно произведение на Дороти Едуардс. Той умело вплита основната си тема - самотността като част от човешкото битие - с внимателен анализ върху нейните последствия. Изпълнен със специфично настроение и финес, романът е описан от Дейвид Гарнет като "изключително точно и прекрасно произведение".