Тета

В логиката на романа се разрушава напълно границата между миналото, настоящето и бъдещето, както и различията между старото и новото, живите същества и мъртвите. Идеята да се смята, че има значителна разлика между човека и предмета или между живота и смъртта е наивна. Всичко преминава в едно друго много плавно, а моментът на този преход остава недостижим... С автора ставаме свидетели на живота на множество хора от различни времена и сме принудени да приемем относителността на времето заедно с митичното преливане между неговите измерения...

Срещу неумолимо изтичащото време стои сила, която запазва – можем да я наречем памет. Тази дума обаче не бива да ни навежда на мисли за албум с избледнели спомени; по-скоро става въпрос за пространство, в което всичко онова, което вече е мъртво, продължава активно да участва в историите на живите.

Даниела Хордова е един от най-влиятелните автори в съвременната чешка литература. Тя е написала романите "Двойно начало" (1991), "Какавиди" (1991) и "Тета" (1992), които образуват трилогията “Изтерзаният град”, както и произведения като "По следите на романа" (1989), "Инициационният роман" (1992) и "Тайните места" (1994). През 1999 година нейният роман “Двойно начало” излиза преведен на български.

“Оказах се сред тъмна непроходима гора. Не помня как попаднах там или кога загубих пътя си; изгубих се сред тези диви непознати местности. Спускам се надолу по склона. Изведнъж забелязвам хищника – той ме наблюдава внимателно. Пречи ми да стъпя върху пътеката край потока - извора на реката. Ужас ме обхвана, но все пак продължавам надолу; краката ми постоянно хлъзгат по стръмния кален склон до момента, когато успявам да хвана храстите с ръце.
Пред мен виждам мъж в дълга пурпурна тога с отворена книга в ръцете си: “Имей милост към мен! Който си ти – човек или сянка? Non oumo, uomo gia fui. Vissi a Firenze.” „С голямо уважение пазя твоята „Комедия“, учителю.“ Говоря чешки език, но поетът разбира моят език така добре както аз разбирам неговия тоскански диалект: “Tu mi segui; io saro tua guida…” Той тръгва напред и аз го последвам.
Денят завършва; настъпват сенките...”