Мъртви души

Гогол е един от най-загадъчните писатели в Русия, и все още не е направено достатъчно за разкриването на неговата същност. Той притежава по-голяма мистерия дори от Достоевски. Докато самият Достоевски се стреми да изрази противоречията и тъмнината в душата си, показвайки как злото се бори с доброто, Гогол остава загадъчен и носи със себе си неразгадана тайна до края на живота си. В него има нещо ужасяващо.

Той е уникален руски автор с чувствителност към магическите сили, които представя художествено чрез действието на мрачни и зли магии. Вероятно влиянията му идват от Запада – католическа Полша. Магизмът присъства силно в произведения като „Мъртви души“ и „Ревизор“, а Гогол притежава необикновено мощно чувство за злото. За разлика от Достоевски, който намира утешение в образа на Зосима или свързването с майката земя, при Гогол няма подобни спасителни моменти; той никога не открива облекчение сред демоничните изображения около себе си.

Старите руски критици трудно усещаха страховитостта на творчеството му – рационалистичното просвещение ги предпазваше от възприемането на такива потискащи явления. Нашата критика беше твърде "прогресивна" и гледаше на Гогол само през призмата на прагматичните социални цели.

Досега тя винаги използвала велики писатели за свои обществено-прагматични проповеди. Първият човек, който усети ужасяващия аспект на Гоголовото творчество, бе В.В. Розанов - автор от друга школа и дух. Макар че не изпитвал симпатии към Гогол и пишел негативно за него, той осъзнавал ролята му като художник на злото...