Пин код: Лукчета

За мен писането представлява игра, забавление с езика и откриване на нови пътеки между нюансите на думите.

С времето тази игра се трансформира в сериозно създаване на символичен свят, изпълнен с разнообразни образи, фигури и места, където често намирам комфорт, чистота и смисъл. Това е пространство, в което мога да изразявам нежност и дълбочина, страхове и безсрамици...

Думите дълго време ме изненадваха сами по себе си; изучавах техния „характер”, проявленията им и слоевете на общото и индивидуалното усещане за реалността.

Съвременната поезия за мен бе начин да реагирам на света около мен – да предизвиквам нови идеи и да стимулирам въображението си по различен от обичайния начин. Да създавам нови „ритуали” за преживяване в ежедневието.

Моите стихотворения резонират с анонимния читател - конкретната свобода и самота на всеки индивид. Често ми идва желание да пародирам или разчупя традиционните структури в писането. За мен е важно да чувствам удоволствие при написването му и това удоволствие да бъде предадено на потенциалния читател – нещо като дарителство на непредвидими усещания…

Писането е моят любим занятие особено когато то е спонтанно, контекстуално или почти тотално развлекателно.

Фрагменти от момента – шепотът или случайното чуто – стават мотивиращи причини за вдъхновение при всякакви обстоятелства.

Забавлявам се със синхронизирането и театрализирането на словото до степен шумна атракция - звънене или копнеж. Изкушава ме уникалната красота на „дишащите” интерпретации.

Това рестартиране на личната чувствителност води до преосмисляне душата...

Назовах ръкописа си „Пин код: Лукчета”, тъй като разглеждам всяко стихотворение като:
а) сладка пикантност от случилото се
б) марципанена носталгия към скъпото детство
в) “лечебно средство против кашлица” (!)
г) архитектурата на тишината
д)...
„Пин код“ означава: всеки има свой собствен достъп до света – лично светоусещане, лична радост или падение. А стиховете-„лукчета“ са мой тих вик - постоянно подслушвано недоволство срещу всичко.
Лукчетата представляват последователният ми план за действие. Те могат да бъдат описани като ежедневна поезия или невъзпитана такава; желая те най-накрая да получат шанс "да проговорят", "да разкажат" своите истории… Поезията може би е нашият пин код.
Лукчета!

Петър Петров