Любов, сънища, думи, и… други изображения на смъртта

Любовта представлява първоначалния отпечатък, направен от Бога с въглен върху непокътната наша памет. Тази следа остава завинаги и е последният образ, който се опитваме да разгадаем в йероглифите на мокрите клони през ноември, преди зимният сняг да ни покрие.

Тя е като гъвкав и безмилостен тореадор, който омагьосва нашата душа – кипяща и тъмна, подобно на митичен бик. Плащът на нашите желания всъщност е иллюзията, която ни отвежда към раздялата, защото Любовта рано или късно напуска дори нас самите. Дърветата - огромни рижи ангели - са останали завинаги сред хората и от крехките си клони падат каещи се пера на листата с оттенък на угаснал огън. Това може да бъде сюжет за картина, в която всичко замръзва; само през мъглата на сълзливите си очи можем да видим как любовта си тръгва. В такъв момент истински ще почувствате страдание сред великолепните експлозии на последния ноември...