Лампата на Аладин и други истории, за да превъзмогнем забравата

В централната част на тази завладяваща книга стои една лампа, от която по магически начин изникват дванайсет разказа – дванайсет очарователни истории, представени в миниатюрен роман.

Места като Александрито на Кафавис, Ипанема по време на карнавала, дъждовния Хамбург, Патагония и Сантяго от 60-те години са само някои от локациите, където се развива действието в тази удивителна колекция. Тук ще намерим обещания за срещи, които не се осъществяват; любовни истории с продължителност години; сблъсъци със смъртта сред многолюдните тълпи; стари хотели в уединени кътчета, привличащи необичайни пътешественици; хора с уникални съдби обикалящи света... Луис Сепулведа предава всичко това с лекота и способства за потапянето на читателя в един далечен свят, без той да усети как става част от него. „Защото докато споменаваме и разказваме историите им, нашите починали приятели никога няма да умрат,” казва един герой от книгата.

Всеки от тези дванайсет разказа е изпълнен с незабравими образи и демонстрира майсторски географията на човешките чувства. Авторът стремително извежда на светло забравени места и събития чрез пленителната си проза, чийто прочит носи истинско удоволствие.

Тази творба говори за магическата сила на спомена - който заличава сладкото-горчиво усещане за забрава. За любовта – онази сила, която ни кара да загубим представа за времето и света отвън прозорците ни; тук удоволствието служи като компас а умората – като награда.

Думите също така нуждаят се от време да "отлежат", подобно на хубаво вино - те трябва да достигнат своя идеален вкус под мекотата гласа.
Това е покана към приключения и открития…