Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911 – 1991) е вероятно най-влиятелният швейцарски автор на ХХ век, известен със своите драми, есета и особено с романите си (“Хомо фабер”, “Щилер”), които му донесли международна популярност. В творчеството си той се занимава с темата за отчуждението на съвременния човек - от света, другите хора и самия себе си, както и с загубата на идентичността и вътрешните опори. Това обаче не е представено никъде толкова свободно и увлекателно, нито с такова богатство от идеи и език, колкото в романа “Ще се нарека Гантенбайн”.

Всеки индивид рано или късно създава своя собствена версия за живота си или поредица от истории, поддържани чрез имена, дати и числа така че да изглеждат безспорни. Независимо от това аз вярвам, че всяка една от тези разкази всъщност е измислица и следователно може да бъде заменена.
Макс Фриш, “Работни записки”

Чувстваш се сякаш падаш през огледало при пробуждането си; нищо друго не помниш — все едно преминаваш през множество огледала — а след това светът отново намира своя ред като че ли нищо не е станало. Всъщност няма нищо станало.

Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Фриш обсъжда често срещаните в съвременната литература концепции за преодоляване на отчуждението и загубата на индивидуалността чрез постоянно бягство към нови ситуации или роли в живота. По този начин главният герой Гантенбайн изпробва различни житейски сценарии подобно на смяна на дрехи; той приема всяка история без намерение да я доведе до завършеност...
Венцеслав Константинов

Романът "Ще се нарека Гантенбайн" предлага нов поглед върху нашия свят и живот – описани по уникален начин от един истински майстор на модерния художествен разказ.
Марсел Райх-Раницки