Мечтателката от Остенде

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 година в Лион, Франция. Той изучава музика и литература, след което философия в École Normale Supérieure в Улм. Започва да създава пиеси след едно пътуване до пустинята Хогар, където изживява незабравимо усещане. Първата му пиеса "Нощта на семейство Валон" (1993) бързо го утвърдил като един от най-успешните съвременни френски драматурзи и му носи моментален успех. През 1994 година той печели наградата „Молиер”. Произведенията му се поставят в над 40 държави по света, а част от тях са адаптирани за киното. От 1997 г., Шмит започва да пише романи и получава признание с първия си роман през 1994 г., както и Голямата награда за театър от Френската академия през юли 2001 г., която оценява цялостното му творчество. Също така, през 2001 година той получава Голямата награда на читателките на списание Elle.

В България освен успешните спектакли по неговите творби, Шмит е известен благодарение на публикациите на Леге Артис: "Евангелие според Пилат", тетралогията „Кръговрат на незримото”, която включва произведения като "Оскар и розовата дама", "Господин Ибрахим и цветята на Корана", "Миларепа" и "Синът на Ной", както и разказите "Одет Тулмонд" и други истории.

Творбата съдържа пет новели с неочакван край; една от тях е озаглавена „Мечтателката от Остенде”. Героините представляват жени в средната възраст или третата възраст със сравнително обикновени съдби. Както винаги при Шмит, текстовете са написани леко без да губят сериозността си; те притежават силна човечност, любов към персонажите, интригуваща фабула подходяща за трилър и шокиращ финал.