Няма нищо страшно

„Не вярвам в Бог, но Той ми липсва“ – така започва новата книга на Джулиан Барнс. Авторът споделя, че често размишлява за смъртта и всичко свързано с нея – от спомените до забравата, остаряването и страха, както и теми като религията и безверието. Станал атеист на двайсет години и агностик на шейсет, той заявява още в заглавието: „Няма нищо страшно“. Въпреки това откровените му наблюдения са далеч от категорични. Книгата представлява интимна и интригуваща дискусия, която включва мнения или проявления на роднините му, наред с мисли от Платон, Цицерон, Гьоте, Стендал, Зола и Моъм - всички те фигури с трайно място в историята.

Тази увлекателна творба за смъртта успява да предизвика смях след тъга; тя може да бъде създадена само от изключителен разказвач със склонност към дълбока куриозност. Заглавието вероятно подсказва за правото ни да се наслаждаваме на тази тема без страх. Въпреки тежестта си темата остава витална и книгата е сравнима с шедьовра на Барнс „Папагалът на Флобер“.

Ако четем новото произведение на Барнс с молив в ръка, полетата ще бъдат изпълнени с удивителни бележки като знак за одобрение или възхищение!
Ню Стейтсмън