Оригиналът на Лаура. (Умирането е забавно)

Д-р Филип Уайлд, изключителен учен с остроумие, богатство и значително телесно тегло, е свикнал да бъде унижаван и манипулиран от съпругата си – младата и привлекателна Флора. Един от нейните любовници дори записва тайните й в роман под заглавие „Моята Лаура” и го предоставя на мъжа ѝ. Порутен от предателството, Уайлд намира утеха в виртуалното саморазрушение.

Набоков работи върху „Оригиналът на Лаура” между 1975 и 1977 година. Разбирайки, че няма да завърши произведението преди смъртта си, той инструктира жена си Вера и сина си Дмитрий да унищожат ръкописа (състоящ се от 138 ръчнописани картончета с корекции и незавършени части). Те обаче не могат да се решат на това действие, така че творбата остава заключена в банков сейф повече от тридесет години. След кончината на майка си Дмитрий Набоков решава да публикува текста. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009 г., цели 32 години след смъртта на автора. Изданието съдържа факсимиле на написаните ръчно каталожни картончета заедно с печатния текст. Предговорът написан от Дмитрий разказва историята зад произведението.

Реакцията сред критиците е разделена: някои считат, че волята на голям писател е била нарушена и твърдят, че книгата представя Набоков в неблагоприятна светлина; други пък вярват, че въпреки фрагментарността му текстът все пак показва гения му.

Романът притежава натрапчиво композиционно усещане и разглежда теми като смъртта и душата с постоянна внимателност - според "Ню Йорк Таймс".

Според "Сан Франциско Кроникъл", това е една от най-завладяващите творби на Набоков.

„Оригиналът на Лаура“ наподобява счупена мозайка; стилът му варира между блестящо ясното до понякога размито слово с необичайни алитерации тук-там - казва "Скотсман".

Възможността за словесната игра при Набоков представлява удивителна плодовитост; думите внезапно се откъсват от обичайното ежедневие като светкавици в тъмното небе, осветлявайки скрити страсти изпълнени със стремежи или страхове - споделя Мартин Еймис.