Биография на глада

Гладът, разглеждан в най-широкия му контекст – като желание, импулс и мотивация – е темата, която Амели Нотомб избира за своя нов роман. Тя я развива по изключително интересен начин, характерен за нейния стил на писане, който съчетава лекота с хумор и включва автобиографични моменти от детството й.

Физиците мечтаят да формулират един универсален закон, който да обясни Вселената. Изглежда обаче това не е лесна задача. Ако си представим мен като една малка Вселена, то моят основен двигател би бил гладът. Не твърдя, че съм единственият носител на този глад - той е общочовешко усещане. Въпреки това смятам себе си за истински експерт в тази област. Откакто се помня, постоянно страдам от глад.

Израснала съм в заможна среда и вкъщи никога не ми е липсвало нищо. Това ме кара да вярвам, че моята форма на глад е уникална – тя няма социално обяснение. Следва да уточня още, че моят глад трябва да бъде разбран по-обширно; ако беше само физически глад за храна, ситуацията нямаше да изглежда толкова сериозна. Съществува ли всъщност само хранителен глад? Може ли стомашният дискомфорт всъщност да бъде отражение на едно много по-дълбоко чувство? За мен гладът означава ужасяваща нужда от нещо важно за цялото ми същество; мъчителното усещане за празнота и стремеж към реалността - желанието не просто да бъдеш задоволен утопично, а търсенето на онова "нещо", което може да запълни вакуума там където все още няма нищо.