Начало на новобългарския театър и драма: Криворазбраната цивилизация. Иванко

Българският театър започва да се развива през 60-70-те години на ХІХ век, повлиян от външни културни влияния. В началото на сцената се представят театрално адаптирани диалози с битова, нравствена, научна или патриотична тематика по гръцки образец. Добри Войников е признат за основоположник на българската драма и първи драматург. През 1871 година той поставя начало на българската комедия с произведението "Криворазбраната цивилизация", което представлява смешна пиеса в пет действия. Месеци преди нейното публикуване, Войников обявява целта й: "да предпази младото поколение от разврата, който несъзнателно навлиза в нежните му духове чрез модите и чуждата култура". Според него механичното възприемане на чужди нрави може да има само комичен ефект, но също така деморализира българите; затова театърът трябва да се противопостави на тази "зараза".

Пиесата "Иванко, убиецът на Асеня І" не е нито първата, нито най-представителната историческа драма от възраждането. Все пак тя остава най-добре реализираното произведение с историческа тематика до Освобождението. Докато предишните примери са по-скоро драматизирани версии на исторически събития в диалогов формат, "Иванко" вече предлага изградена драматургична конфликтация. С избора си на теми и поведението на героите пиесата цели да разруши установените конвенции между сцената и публиката.

Творбите на Добри Войников принадлежат към ранния възрожденски театър с неговия зрител, неподготвен за сложността във вътрешните конфликти. От своя страна творчеството на Васил Друмев е част от бъдещия български театър, който ще търси разбитата човешка душа сред големите обществени катаклизми.