RES /или палеонтология на поетическото тяло/

Сигурен съм, че "RES..." представлява значимо събитие в българската литературна сцена. Това е такова явление, което ще има дългосрочни последствия и сега само започваме да осъзнаваме влиянието на тази книга като нещо дълбоко въздействащо.

Изразявам това със знанието, че някои хора може да се почувстват изненадани от тези думи. За мен обаче тази творба - всъщност две книги, които разглеждам като единно цяло - не трябва да се възприема като застиналост; терминът "палеонтология" в подзаглавието предполага отрицание на еволюцията и прогреса, теми, върху които авторът акцентира в предговора си. Тази книга представя синтез между разум и чувства, оформен по много стилен начин в поетична форма. Позволете ми да отбележа как тя съдържа фини щрихи с четката – те оставят следи върху душата ни благодарение на тяхната прецизност и деликатност.

Книгата може да бъде прочетена наведнъж, но след това непрекъснато те приканва да се връщаш към нея за ново преживяване; всяка част носи усещане за шок или пробуждане чрез остротата на словото и интелектуалните прозрения.

Структурата ѝ също така допринася за характера ѝ на събитие – убеден съм в това. Отново казвам: става дума за произведение-събитие и аз съм радостен от присъствието си при неговото представяне и разгадаване. В него откривам находки с истинска стойност за литературата. Може много да се дискутира относно отделните части – всяка една предлага интересни перспективи – но най-вече ме привлича задълбоченият анализ на основните човешки проблеми с голяма отговорност към самия акт на проучването им.

Този стремеж у автора ясно личи през страниците на книгата и именно той прави силно впечатление... Радвам се, че мога да бъда свидетел на появата ѝ.
Илко Димитров