Отвисоко в печката пада дърво

Екатерина Григорова прави важно откритие в поезията, което е само нейно: „поезията непрекъснато се адаптира“. Това означава, че тя остава чувствителна към живота и улавя неговите сигнали, които ни предава. Нейната поезия представлява дълбоко вчувстване и вслушване в съществуването, придавайки му значение, а оттам и на нас – без този смисъл не можем да бъдем истински хора.

Митко Новков

Тази книга разказва за пътя към хармонията и нашето място в нея. Тя разглежда величието на природата и кратките мигове на единение с нея, които продължават безкрайно. Темата включва родния дом и корените ни, които осигуряват сила и чувство за принадлежност. В текста са изразени деликатни моменти на прозрение относно човешкото съществуване, щастието и любовта; той подчертава осъзнаването на нашата преходност спрямо вечността на планината. Всичко това съдържа конкретика с потенциал за безграничност.
Аксиния Михайлова