Крадец на обич

Евтим Евтимов (1933-2016) остава един от най-великите поети на България. Неговата стойност не е определена от критиката, която често го пренебрегвала, а от любовта на поколения българи, които и днес изразяват чувствата си чрез неговите стихотворения.

Подобно на баща си, който завладял майка му отвън, така и самият Евтим бил предопределен да „открадне“ своите велики любови – но не от родителските домове, а от техните съпрузи.

През 1964 година той среща поетесата Петя Йорданова; двамата вече имали семейства. Въпреки това тяхната страст била толкова силна, че те успели да преодолеят социалните ограничения на времето. Тази забранена и скандална връзка продължила почти три десетилетия (до смъртта на Петя), вдъхновявайки творби като „Горчиво вино”, „Страх” и „Обич за обич”.

В средата на 90-те години се запознава с Романьола Мирославова, която била с двадесет години по-млада. Те станали символична двойка в българската литература – подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани чрез поезията, те споделяли живота и творчество заедно: написвали стихотворения взаимно вдъхновени (като например “Жена на балкона“ и “Вечерно видение”), оставали неразделни цели две десетилетия до юни 2016 г., когато преминали отвъд.

Книгата включва както любовната лирика на Евтим Евтимов, така и негови социални теми или последните му произведения.

Пламен Тотев

**СТРАХ**

И в песните ти съм го написал,
в молитвите свои признах –
откраднах те с мисълта,
че няма какво да ме е страх.

Защо да не тръгнем открито
през света със завист?
Да ме целунеш пред очи,
които ще проклинат мен дълго.

Да минем старите улици,
скрити зад клюките.
Да мина под прозорците,
където шептят злонамерени думи.

Дори в неделната църква
да забравим ума ни.
И без значение кой какво ще каже
сега или след нас,

да изпием горчивото питие –
без страх от трънлив венец.
Страхът убива ни постепенно
и после прави ни подлеци.


**КРЕПОСТ**
На Любомир Левчев

От вътре крепостта се разпада,
нещо рушащо я поглъща;
завоеваното вчера величие
днес не носи утешение.

Сърцата ни пробождат пред стотици погледи;
една позната отрова тихо стои
зад злобни слова - мълчи ненаситна

О! Колко много ранена омраза!
Колко закъсняла справедливост!
Някой продава гроба ми,
друг ограбва честния кръст твой!

Някой пък подкупват с лицемерие ,
друг с усмивки или игри.
Опитват се пак , опитват ,
за да ослепят живота наш даже .

Дано спасим душите си през този час труден!
Предишният свят вече го няма -
Но между нас живеят византийци .