Войната на верите

През 1393 година в Търновград, Баязид Светкавицата напада последната крепост на Второто българско царство. Цар Иван Шишман избягва и оставя защитата на града на грижите на уважаван от народа духовник.

След това, през 1443 година в Южна Франция, група предани последователи на богомилството рискуват живота си, за да спасят ценни реликви от папските рицари. Те са били съхранявани години наред в легендарната крепост Монсегюр и сега искат да ги върнат обратно там, където принадлежат.

В есента на същата година крал Владислав Ягело III повежда огромен контингент рицари към България, която е опустошена от сурова зима.

През 1444 г., в Шуменската крепост, българите се борят за домовете и своята религия срещу войските на кръстоносците под командването на папа Евгений IV. В този момент те получават неочаквана помощ от гарнизона управляващ крепостта.

Какво обединява богомилството – едно от най-влиятелните учения в историята както у нас така и по света – със Светата инквизиция и Последния кръстоносен поход? Каква е причината младият полско-унгарски монарх да води голяма католическа армия в т.нар. Битка на народите? На какъв мистичен език е написано Реймското евангелие, пред което френските крале дават своите клетви? Каква тайна носи легендата за духа Баян Мага и все още ли той охранява българския народ сред горите? Кои могат да бъдат наследниците последния царски род у нас и какви тайни пазят техните предшественици?

„Войната на верите“ от Людмила Филипова ни потапя дълбоко във вихъра на нашето духовно наследство. Страница след страница тя разкрива културни пластове по начин уникален само за нея. Авторката умело вплита европейската история с българската; събитията около Шумен надхвърлят местното значение и имат общоевропейска стойност. Разказът привлича всички нас, които сме част от тази обща историческа съдба. Истории представени по новаторски начин пробуждат интерес у читателя до самия край!

Професор Сергей Игнатов отбелязва: "Истината представлява една сложна мозайка." Ние сме тези, които постепенно възстановяваме картината чрез малките детайли изминали през времето. Чрез романите си Людмила Филипова използува автентични писмени извори като основа за увлекателни разкази относно далечните времена - вдъхновение черпи именно от похода на Владислав Варненчик през 1444 г., който показва запазената памет през поколенията назад във времето.

Тази работа ми напомня за личните ми проучвания преди близо половин век из скалисти манастири край Шумен; тогава търсех два камъка с древни надписи споменати от К. Шкорпил а разговорът с местните жители ме връзки към подобна истина– проблематика отпреди пет века свързана с населението по време този важен поход.
Романът хвърля светлина върху непознати аспекти или забравени факти благодарение усилията направени понеже миналото остава живо докато се разказват неговите истории."
Професор д-р Казимир Попконстантинов