Само 72 минути болка. Поезия

„До вечерта съм сменила всички сезони.“ Този ред от стихотворение на Царина може да служи като своеобразна визитка за нейната поезия. Това момиче е едно от щастливите открития, които направих в поредицата курсове по творческо писане на „Академия Знание“.

Без значение какви теми разглеждахме през петъците, тя винаги ме изненадваше с неочакваните завои в поетичната си мисъл. Лирическата героиня при нея може да бъде всевъзможна – щастлива и тъжна, мъдра и наивна, измамена или лъжеща. Въпреки това всяка нейна дума е достатъчно категорична, за да те задържи до себе си и да те потопи в поетичното преживяване без възможност за бягство. А всичко това се случва само за 720 минути... болка. Самоиронията у нея изглежда е заложена във вътрешността й; считам, че никой не може да я научи чрез курсове. Освен това тя сякаш притежава специален имунитет срещу клишета – просто ги избягва напълно. Диша свой собствен уникален поетичен въздух и ми доставя удоволствие, че има смелостта да го сподели с нас - читателите.

Сега ще използвам едно клише: Това е книга-изповед. И именно така трябва да бъде, защото ако стиховете нямат лични преживявания зад тях (разбира се без излишен буквализъм), всеки втори или трети човек би могъл да ги напише. В такъв случай те нямаха индивидуалност и авторът остава без почерк. Но в „Само 720 минути болка“ присъстват както характерът, така и отличителният стил на автора, който укрепява тази поезия през всички сезони!