„Смърт във Венеция“ и други новели (ново издание)

В това издание са представени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955), считан за един от водещите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература. Включените произведения са: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), смятано за върхово постижение в немската литература – „Смърт във Венеция“ (1911) и „Марио и фокусникът“ (1930).

Всички тези творби се характеризират с размисли относно сложния и болезнен процес на създаване, както и с деликатен анализ на емоциите, дълбок психологизъм до границата на страданието, разсъждения за желанието да се умре и концепцията за смъртта като форма на безсмъртие. Чрез тези новели ИК "Колибри" отдава почит към един от великите класици на XX век.

„Литературата е... съюз между страданието и стремежа към форма.“
— Томас Ман

Нищо не беше измислено: разходките в мюнхенските гробища, тъгуваният параход по посока Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо със семейството си, загубеният багаж… всичко бе реалност. Историята преди всичко разглежда смъртта като символ на безсмъртие; тя говори за жаждата за край. Но темата, която ме интересуваше най-силно, бе двусмислието в творчеството и трагичното измерение в изкуството. Страстта като болка и падение представляваше истинския център на новелата.

Поначало историята не съдържаше хомосексуален аспект — тя описва последната любовна връзка на седемдесетгодишния Гьоте с младото момиче Улрика от Мариенбад; шокираща история - красива, гротескна и притесняваща – която впоследствие стана основа за “Смърт във Венеция”. Към това добавих лични лирични преживявания, които ми помогнаха да доведа сюжета до крайност чрез темата забранена любов. В случая еротизмът играе роля едновременно чувствена и духовна срещу буржоазните морални норми.

Разговорът между Томас Ман и Лукино Висконти през 1951 г., бъдещия режисьор адаптиране филма "Смърт във Венеция", допринася още повече към контекста около произведението му.