Загадките на Луната

От древни времена Луната е била почитана от хората като богиня с различни наименования. В старогръцката митология тя носела името Селена и била сестра на Слънцето, познато като Хелиос. Тя пътувала из небесата в колесница, теглена от седем сини птици, осветявайки нощната Земя със своите лунни лъчи. Нейната любов не отстъпвала на тази на по-малката й сестра - Утринната Зорница, наречена Еос.

Достигнали до нас са само два мита за романтичните приключения на Селена. В единия разказ се описва как тя станала жертва на страстта си; легендата гласи, че бил съблазнена от похотливия бог Пан, който успял да прикрие своя недъг под белоснежно руно и след като я завладял, я измамил.

В другия мит обаче става въпрос за щастлива любовна история между Селена и красивия гръцки пастир Ендмион. Пленена от желанието си, Лунната богиня тихо слезла от небесата в пещерата му докато той спял. За жалост той не се събудил и не видял нейното сияние поради дълбокия си сън. Те се срещали всяка нощ тайно и й родила петдесет дъщери.

С времето обаче Ендмион започнал да остарява и боледува. Когато забелязала това, Селена заповядала на сините си птици да улавят капчици лунна светлина из небето. Всеки ден давала по една глътка този лунен балсам на любимия си и така той започнал да се подмладява пред очите ѝ – болките му преминали и красотата му се възвърнала.

През определен период култът към Луната добил значително значение в множество религии. Най-древният център на този култ бил във вавилонския Ур и Харана в Месопотамия. Там богът Ану бил почитан като господар на всичко небесно; египетският Озирис олицетворявал не само Луната, а също така покровителствал всички земни явления. Античната Диана символизирала Луната и била защитничка както при ловуването, така και при раждане или реколта.Следи от лунния култ все още могат да бъдат открити сред много народи до наши дни.