Clair de Lune/ На лунна светлина
Издателство: | Ерго |
Брой страници: | 254 |
Година на издаване: | 2022 |
Дата на издаване: | 2022-05-18 |
ISBN: | 9786192590291 |
SKU: | 87891770009 |
Размери: | 13x20 |
Тегло: | 261 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
Възможно ли е да съществува връзка между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Двете творби са публикувани почти по едно и също време – през 1865 и 1866 година, всяка от различен край на света: Великобритания и Русия. Докато четях „На лунна светлина“, усещах как думите предизвикват познати образи и спомени от моя живот (без значение откъде произлизам), а ритмичният стил на разказвачката ме водеше през времевия тунел към преживяванията на поне три поколения, свързани със съдбовния XX век. Тези, които успяват да достигнат дъното – в каменоломната, не биват посрещнати с чай, а им се налага наказание заедно с новородено бебе (подобно на случките в „Алиса“). Връщането обратно е към един напълно различен свят - разрушен и ограбен, но осветлен от деликатната "Лунна светлина". Звуците й предоставят малко надежда, намират човечността дори в най-тъмните моменти, помагайки да се облекчи страданието по начин подобен на това как лагеристите местят тежкия камък от сивата скала. Литературната алегория улавя както малките радости, така и голямото страдание; историите за фината арменка, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и озверелите слуги при уж хуманния следвоенен режим разкриват нови персонажи във вечната морална дилема на „Престъпление и наказание“. За прокудените вследствие трите исторически катаклизма през XX век книгата представлява истинско лечебно откровение но също така полезно резюме на непостигнатите уроци за XXI век.
Мариана Мелнишка
Какво съм? И сама не знам вече коя съм. Изгубена съм. Нищожество. Няма ме никаква. Плаче ми се безутешно; трудно удържам сълзите си.
Родена в Истанбул като дете на търговци.
Арменка; бежанец от кланетата.
Студентка по право в Париж до втори курс.
Съпруга на Ал – той беше взет за разпит и никога повече не се върна.
Майка на Луси – която е сред звездите.
Майка на Зарко – който живее здраво социалистическо семейство.
Бивш човек според настоящето ни определение.
Още една лагеристка сред камъните.
Никой не мога да бъда."
.
.