Разместване на небето

Отдавна имам подозрения, че Боряна Богданова притежава дарбата да променя света около нас с думите си. Нейната втора книга, съставена от кратки разкази, окончателно потвърди моето убеждение. Не е лесно първо да забележиш и след това да опишеш малките детайли, които оформят голямото ежедневие - подлезът с надежда, болезнената хризантема, въжето символ на надеждата или лехата с ягоди, която лекува загубите... Боряна вижда и чувства облаците в дълбоките локви, любимия човек в отраженията на водата и както възможното така и реалното бъдеще; тя се свързва със старците и децата – душите на които са най-близо до небесния свят. Творчеството й не е измислица; то е акт на сътворение. Именно тук лежи силата на изкуството – способността да изгражда един нов свят като отражение на нашия собствен. Затова Боряна достига висоти в писането си; небето за нея е безкрайно.

Ива Спиридонова

След успешния си поетичен дебют с "Рамене и самоти", Боряна Богданова успява приятно да ни изненада с кратките си прозови произведения. За добрия поет саморазмишлението и чувствителността са задължителни качества; а за белетриста наблюдателността и аналитичното мислене са особено важни. Боряна притежава всичко това в достатъчно количество, което прави разказите й едновременно пронизително-емоционални от една страна и философски-екзистенциални от друга. Те представляват мигновени снимки от нашето ежедневие - понякога ярки и крещящи цветове, друг път черно-бели или пък изпълнени с цялостната палитра на дъгата. Докато се опитваш да спреш за момент и зададеш въпросите "Защо?" или "Как?", следващият разказ вече те хваща за ръка и те повежда напред стремглаво – умение присуще само на истинските майстори-разказвачи.

Тео Буковски