Петмез

Романът „Петмез“ представлява дълбока метафора на детството, разкривайки неговите тайни и открития.

Тази книга е едновременно весела и тъжна – тя описва чудесата на детските години, искреността и красотата на първоначалните опити за разбиране на света, но също така се занимава с мрачната страна на този период в живота – неумолимата трагедия от неговия завършек.

Урошевич изгражда прозата си в стил, близък до магическия реализъм, наситена с носталгия и ирония.

Авторът сам потвърдил в интервю: „Да – романът ми действително носи сантиментална носталгия по един загубен свят, а също така съдържа ироничен поглед както към него, така и към собствените ми чувства.“

Отзиви относно романа „Петмез“:

„Един от най-значителните литературни експерименти в Македония през последните десетилетия.“
~ Оливера Кьорвезироска

„Петмез” разглежда теми като носталгията и загубата. До появата му македонската литература не беше имала подобна творба: изключителна, трогателна, автентична и непреодолима във всяко отношение.
~ Йелена Лужина

„В този роман се представя уникална култура на спомените. Много от предметите описани тук биха могли да намерят място в малък частен музей за спомени: кутии с копчета от роклите на лелите; семейни снимки, чиито познати лица постепенно затъват в забрава; кутии със запазени светулки... Всички тези вещи са свидетелства за усилията да бъде спрян времето, да бъдат възстановени спомените и да се подредят парчетата от мозайката на минали събития.”
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска