Зигмунд Фройд. Изцеление чрез духа

„Зигмунд Фройд“ представлява третата част от трилогията „Изцеление чрез духа“, публикувана през 1931 година. В основата на разказа на Стефан Цвайг са животописи на Франц Антон Месмер, Мери Бейкър-Еди и Зигмунд Фройд – фигури, които в своите времена и области се опитват да намерят лек за физическите страдания чрез душевната работа.

Цвайг е един от първите германски автори, който признава влиянието на Фройд върху себе си и интегрира темите му в собственото си творчество. Той дори посещава известния кабинет на „Берггасе“. Студията му не цели просто да описва учението на Фройд; вместо това писателят проявява интерес към просветителската роля на лекаря и изразява възхищение от неговия силен характер.

Според биографите на Цвайг, есето може да бъде разглеждано като форма на самоанализ, основана на принципите на психоанализата, разработени от Фройд.