SPARE

Един от най-силните образи на двадесетото столетие беше как двама млади момчета, принцове, вървят зад ковчега на майка си, докато светът ги наблюдава с тъга и ужас. Когато Принцеса Даяна бе погребана, милиарди се питаха какво чувстват и мислят Принц Уилям и Принц Хари и как ще продължат животите си след този момент.

За Хари това е неговата история, която разказва за първи път.

Преди да загуби майка си, дванадесетгодишният принц Хари бил известен като безгрижния „резервен“ син на по-сериозния наследник. Тъгата обаче променя всичко. Той имал трудности в училище, борел се с гняв и самота; освен това обвинявал медиите за смъртта на майка си и затова не можел да приеме живота под светлината на прожекторите.

На двадесет и една години той постъпил в британската армия. Дисциплината му дала структура, а две бойни мисии го направили герой у дома. Въпреки това скоро почувствал още по-голяма загуба – страдал от посттравматичен стрес и често изпитвал опустошителни панически атаки. Най-вече не успявал да намери истинска любов.

След това срещнал Меган. Светът бил завладян от романтичната им приказка и отпразнувал сватбата им като сънлива мечта. Но още в началото двойката била преследвана от медиите, изложена на потоци злоупотреба, расизъм и лъжи. Гледайки страданията на жена си и рисковете за тяхната безопасност психично здраве, Хари видял единственото решение – да напусне родината си в опит да предотврати повторение на трагедията от миналото. През вековете малцина са осмелили да напуснат кралското семейство; последната пробвала била именно неговата майка...

Принц Хари споделя собствената си история с искреност без прикрития – хроника за личното му пътешествие към самоосъзнаване със забележителни прозрения относно вечната сила на любовта над тъгата в книгата "Резервният".