Сърцевина. Отломки памет

Тази книга притежава мистичен характер. Когато я разгледаме, ако сме внимавали по време на четенето, ще придобием мъдрост, дори без да осъзнаваме.

"Прозата в нея носи разнообразие от гласове. Често обаче звучи като поезия – подобно на блус или echo от гонг в тибетски манастир; даже може да напомня тишина. Дълбокото познание на Изтока служи за филтър, през който преминава нашата западна действителност и остава само същността под формата на искрящи люспици.

Но видимото съдържание е просто символ на онова скрито и невидимо долу, което няма конкретно име. Най-вече фрагментите тук улавят реалността и настоящето с рядката си мрежа. В тях се съдържа много ясна реалност, лесна за идентифициране, но също така и множество мистерии, които разкриват парченца от тайните под повърхността. Тук голямото и малкото плавно се комбинират – сякаш светулка със звезда; нищо не е нито твърде голямо, нито твърде малко.

Тези откъси представляват стремеж към скритото и незабележимото - те изразяват търсене без задържане или уловяне; става дума единствено за мимолетни докосвания и оставянето им да преминат... (Какво е това? Всичко: светът, животът самият ти – читателю – разпръснат в тези редове...)"
Пламен Антов

Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 година в София. Завршил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". До 2010 година работи като научен сътрудник в Института за литература при БАН. Участвал е като народен представител във VІІ-то Велико Народно събрание както и в 36-то и 37-то Народно събрание; бил е посланик на България в Монголия и Индия, а също така генерален консул в Ниш (Сърбия). Редактор e на самиздатския алманах "Мост" (1989), основател e и дългогодишен главен редактор на седмичника "Литературен весник", директор e на списание "Демокрация", главен редактор e на списание "Седем", доцент e по нова българистика към Нов български университет. От април 2020 година работи като писател свободна практика.

Носител e наградата за роман на годината от Фонд Развитие (2004), голямата награда за SMS-поезия (2005) както специалната награда от конкурса Биньо Иванов. Автор e над тридесет стихосбирки - три от които са публикувани в САЩ , една -в Унгария а друга-В Сърбия , три книги с проза , четири книги с приказки(от които три са издадени във Франция ), осем публицистични книги плюс стотици статии . Освен това той участва активно като редактор върху предговорите кoъм „Архипелагът Гулак“ от Александър Солженицин (2015) а также „Колимски разкази“ написани от Варлам Шаламов(2010). Негови произведения са преведени нас английски , френски , немски , италиански каталунски унгарски чешки сръбскитуристически японский хинди сред другите езикове .