Всичко това можеше да е твое

Когато един от най-скъпите ти хора се разболява и всичко около теб започва да се руши, възможно ли е изобщо да контролираш и управляваш своята тъга? Този въпрос, деликатно вплетен в сюжета на романа, движи историята напред и поддържа нестабилната нехронологична структура. Главната героиня извиква спомените си за целия живот с близките си – тези, сред които е израснала, от които се е разделила и при които отново се завръща. Тя опитва да достигне до тяхната същност. Различните сцени и истории са представени като калейдоскоп, но все пак свързани помежду си чрез невидима нишка; те образуват обща картина и предлагат облекчение от страданието.

„Само в редки моменти нашето восприятие на света е толкова пълноценно както през детството. То не е замърсено от осъзнаването на собственото Аз – това е чисто усещане, неразривно свързано с човека. По-късните ни преживявания вече имат много значения - те веднага асоциират с други случвания и затова изглеждат по-малко цялостни. По-малко завършени. И когато погледнем назад, истината остава: всичко в детството e взаимосвързано – всяко малко движение сякаш резонира с хиляди други; всичko представлява фина мрежа.“

**За автора**

Йосефине Клоугарт (родена 1985 г.) бързо утвърдилa своето място сред водещите фигури в съвременната датска литература още с дебютните си романи „Възходи и падения“ (2010) и „Един от нас спи“ (2013), които получават номинации за престижната Награда за литература на Северния съвет. През 2011 г. тя печели кралската награда Звезден прах за млади творци от Дания и Гренландия. Йосефине изучава история на изкуствата и литературата в Университета в Орхус както и творческо писане в Академията за творчество в Копенхаген, където към момента преподава. Освен това тя e съоснователка на издателство Forlaget Gladiator , което ръководи като главен редактор; активно участва във различни културни проекти . „Всичko това можеше да бъде твое“ (2021) e нейният шести роман.