Закон за забравата

Англия, 1660 година. Полковниците Едуард Уоли и Уилям Гоф са преследвани от закона за убийството на Чарлс I по време на Гражданската война. След смелата екзекуция на краля през 1649 г., парламентаристите успяват да надделеят над роялистите и страната се трансформира в република. Въпреки това, единайсет години по-късно, монархистите възвръщат властта си.

Според Закона за забравата повечето военнопрестъпници получават помилване. Но петдесет и деветимата души, подписали смъртната присъда на краля, остават под съдебно наказание задочно. Някои от тях вече не са между живите – като Оливър Кромуел; други пък са обесени или обезглавени, а телата им – разчленени. Малцина излежават доживотни присъди в тъмница. В същото време Уоли и Гоф намират начин да избягат в Нова Англия.

В Лондон Ричард Нейлър, секретар на комисията по издирването на убиецът на Чарлс I, е натоварен с мисията да залови бегълците и няма намерение да спре пред нищо в стремежа си към мстителност за краля и собственото си тежко положение.

Тази драматична история възкресява един важен период от английската история и влиянието му върху колонията Америка.