Аз, ваксинаторът

Живко е поет, който се занимава с несериозни неща; Зоран е мързеливец, никога не работил; Бай Димчо - интелектуалец сред клошарите; Деспина – известна в квартала със своето провокативно поведение; Дарина - изискана красавица и Трендо - бизнесмен с недобра репутация. Какво би могла да създаде такава група от абсурдни личности? Разбира се, измамна схема!

По време на ковид пандемията те решават да предлагат "вълшебен" лечебен продукт. Резултатът са комични ситуации, поредица от непредвидими случки и много смях.

„Последното произведение на Торлака. Лесно е за написване, но трудно за разбиране. Най-оригиналният писател и самобитен бард на северозападния диалект напусна този свят... само за да остане жив чрез творбите си. Със своя заразителен дух и непреклонната си воля той успяваше във всичко, което правеше по свой начин. Писанията му бяха отражение на мислите му – необикновено литературно пустиняк! Ще ни липсва, тъй като подобни хора рядко идват на света. Но нека се насладим на последната му весела история, където истинската българска предприемчивост блести ярко и единствената сила, която може да я надвие е любовта – дори в грубия ѝ вид при уникалните герои от Торлашкия край. Ако пишеше шведски вместо своя неподражаем български език, Юнас Юнасон нямаше шанс.”
— Христо Блажев

„Последният роман на Стоян Николов-Торлака служи като достойнство към цялото му творчество. „Аз ваксинаторът“ развеселява и трогва читателя, разкривайки скрити истини и будейки тъга у него. Това е финалната история на Стоян — малцина автори притежават такъв искрен усет към човешката природа с нейната недодялана красота. Торлака бе уникален именно в способността си да изгражда образи извън клишета и стереотипи; добросърдечният сарказъм и безмилостната самоирония бяха неговите най-силни оръжия.”
— Силвия Недкова