Този мой живот си беше хубав

В произведението „Този мой живот си беше хубав“ Жан д’Ормесон играе двойна роля – той е и обвиняем, и прокурор в собствения си съдебен процес. Чрез този кратък, странен и завладяващ диалог авторът изследва важни моменти от своя живот, който започва след края на Първата световна война и продължава през Голямата депресия. Под натиска на строгия, но състрадателен свръх-аз, който понякога проявява безмилостна ирония, Д’Ормесон се връща назад във времето и чрез спомени и размисли рисува удивителната картина на своето съществуване. В динамичния поток от събития и персонажи изплуват имена като Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон; последният вдъхновява заглавието на неговото лебедово песнопение.

С характерния за него стил – остроумен, игрив и пълен с креативност – Д’Ормесон разкрива пред читателя искреното си описание на живота. Това е равносметка за миналото му: спомените му са обогатени с разкаяние и мечти (които не успяват да бъдат реализирани), представяйки един всеобхватен портрет както на личността му така и на целия френски народ през един век.

„Този мой живот си беше хубав“ представлява не просто още една мемоарна творба; това е отражение на вътрешните борби между автора και неговия свръх-аз. Творбата носи типичните черти за стила на Д'Ормесон - малко тъга или меланхолия в комбинация с непоклатима надежда в човечността și добротата.