Вторият пол

„Вторият пол“ представлява задълбочено и детайлно проучване на съдбата на жените от древността до съвременната епоха. Това произведение, което може да бъде определено като есе, философски трактат или исторически анализ, изследва женската участ през призмата на биологията, психоанализата, историческия материализъм и екзистенциализма. Книгата проследява развитието на историята и митологията около „женския въпрос“, включително мненията на автори като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да се фокусира върху изграждането на женската родова идентичност. Известният цитат „Човек не се ражда жена; човек става жена“ служи за основа в джендър изследванията в социалните науки и е майсторски аргументиран чрез анализа на жизнените обстоятелства на жените – от детството до старостта. Този анализ подчертава концепцията за пола като социална конструкция, а не само биологична даденост. След публикуването си през 1949 г., книгата предизвиква значителни противоречия: критикувана е както от консервативните среди за оспорване на традиционната роля на жената, така и от левицата поради своето становище относно контрола над раждаемостта и правото на аборт. Симон дьо Бовоар става жертва не само на критики, но и на груби нападки. Потребвали са десетилетия преди „Вторият пол“ да бъде признат за основополагающ труд във феминистката философия и все още остава актуален до наши дни.