Софийски разкази

Иван Вазов (1850–1921) се премества в София през пролетта на 1889 година. В столицата той започва активно да участва в обществения и литературния живот; само шест години по-късно получава официалното звание Народен поет. Между 1890 и 1905 г. Вазов усилено създава разкази, които са публикувани в пет последователни сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“. Въпреки че авторът не е обозначил конкретна група произведения като "софийски разкази", много от текстовете му разглеждат тематики свързани със София. Те предават личните впечатления на Вазов, който обичал да се разхожда из улиците на града, понякога с цел да наблюдава поведението на новите жители.

Сборникът включва трийсет разказа от Вазов, вдъхновени от живота в столицата. Подредени хронологично, те представляват хроника на важни събития за България между края на XIX век и началото на XX век. Белетристичният стил на писателя се отличава с живо наблюдение, внимание към детайла, психологическа дълбочина и стремеж към представяне на типажите от тогавашната действителност.