Ходене по мъките. Спомени

Книгата представлява автобиографичен разказ на хаджи Атанас Попов, който описва своя живот, изпълнен с множество трудности и предизвикателства, в контекста на важни исторически събития за България. Наречен Хаджията, той е активен участник в земеделското движение на БЗНС "Никола Петков" във Варна и околността от 1920 до 1947 г., след което преминава през страдания в комунистическите лагери.

След ареста му през 1947 г. властите унищожават всичките му архиви, дневници и записки; въпреки това той успява да представи събитията с точност – споменавайки конкретни факти, имена, дати и места. Поради тази причина неговите мемоари притежават значима историографска стойност. Авторът разказва за предателствата и ужасните преживявания в лагерите без злоба или желание за мъст, а с мъдрост и приемане на съдбата си.