Кафява захар

Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 година в София. Завършва архитектура през 1982 г., а от 1985 г. се установява в Африка, където заема поста декан в Колежа по изкуствата на Намибия и е почетен консул на България там. Той също така е член на Съюза на българските писатели.

Дебютният му роман „Анича“ представлява социална фантастика, която разглежда как парите могат да доведат до моралния упадък на обществото и хипотетичното им изчезване. Авторът черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала Варненския черноморски залив преди около седем хиляди години.

Страстта му към лова се отразява и в неговото творчество, като разказите „Африкански пусии“ и „Лов и Любов“ възхваляват природата, нейното равновесие и неписаните закони, които само човешкото поведение нарушава.

Новелата му „Бушменска прокоба“ предлага дълбок анализ на тежката съдба на изчезващите бушмени с внимание към детайлите. Литературните критици я сравняват със знаменитото произведение „Старецът и морето“ от Хемингуей заради богатството си от образи и чувства. Книгата печели титлата "Книга на 2010 година" в Намибия след официално представяне от министър-председателя Нахас Ангула; авторът получава званието "Писател на Африка" както и наградата "Дивото", учредена от БЛРС за Дончо Цончев. Произведението вече е преведено на немски език и се разпространява в Германия.

Историческият роман „Богосъздателят” проследява периода между пристигането και напускането на семитите от Египет, акцентиравайки върху връзките между монотеизма при фараона Ехнатон и основаването на евреiskata религия. В творбата “История na истинaта” той предлага модерен философски преглед върху диалектическия материализъм.

„Кафява захар”, друг важен роман, разглежда противоречивостта у главните персонажи, които търсят начин да укротят своето вътрешно зло с цел да живеят емпатично спрямо другите хора.