Забравената книга

Имало е един съветски автор на име Леонид Добичин. По време на среща през 1936 година, когато "формалистите" били подложени на остри критики и той самият получил негативна оценка (определен като "позор", "подражание на Джойс" и "нашият ленинградски грях"), след като му предоставили възможността да говори, излязъл напред, огледал присъстващите и заявил: "За съжаление, не мога да се съглася с казаното тук". След това напуснал залата и завинаги изчезнал...

Дмитрий Воденников

Той бил уникален в своята индивидуалност. Съществувал е в литературата – а дори и извън нея – без желание за признание или очаквания от никого; живеел е свободно, без да се оглежда тревожно около себе си или да се страхува от евентуални грешки.

Вениамин Каверин

Добичин не описва нито обяснява - той демонстрира, представя малки детайли, които могат да бъдат както сюжетни, така и словесни. Тези подробности формират цялостна и даже прекомерна представа за живота на неговите герои - животът около тях ги обезличава. Под микроскопа на Добичин можем да видим много повече отколкото чрез най-голям телескоп; действително: техният свят има нисък таван без звезди. Но Добичин притежава собствено небе.

Борис Парамонов