Прекалено шумна самота

Романът „Прекалено шумна самота“ е едно от най-влиятелните и успешни произведения на Храбал. Историята, разказана в контекста на 70-те години на миналия век, разглежда ексцентричната и дълбока любов към литературата и изкуството.

Главният герой Хантя работи в пункт за рециклиране на стара хартия. Той превръща своята работа в ритуал, внимателно отделяйки редките книги от купчините, спасявайки ги от унищожение и отдавайки се страстно на четенето им. Както често при Храбал, обикновеният аспект на живота придобива неочаквани философски и лирични измерения, носещи мрачна но все пак сияйна красота. Пунктът за вторични суровини става „крайна гара“ не само за литературни шедьоври, а също така за човешка съдба; "малкият човек" се оказва безкрайна духовна вселена. Романът представлява декларация в любов към книгата и едновременно с това е динамичен калейдоскоп от сложностите и страховете на ХХ век. Произведението е адаптирано във филм през 1994 година с Филип Ноаре в главната роля.

„Винаги съм ценял творчеството на Храбал и продължавам да го правя. Неговата проза напомня висшата поезия и неудържимото полетене фантазията му. Само някои известни латинскоамерикански писатели са могли да пишат подобно; те вероятно не знаеха за него, както той може би не беше запознат с тяхното творчество. В един ден съветската окупация ще бъде забравена и тези години ще бъдат помнени като велик период в чешката култура - времето когато живееше Храбал и написаха „Прекалено шумна самота“.
Милан Кундера