Възпоминание за манастира

„Възпоминание за манастира“ (1982) демонстрира изключителния белетристичен талант на бъдещия носител на Нобелова награда Жозе Сарамаго (1922-2010), утвърдявайки го като най-популярния португалски автор. Романът е отпечатан в стотици хиляди копия, преведен е на множество езици и става световно признат бестселър. През 1984 г. получава Голямата награда от Португалския ПЕН-клуб. Произведението се сравнява с „Името на розата“ на Умберто Еко и творбите на майстора на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес. Федерико Фелини вижда в него потенциал за адаптация към киното, а романът вдъхновява операта „Балтазар и Блимунда“, композирана от италианеца Азио Корги, която дебютира през 1990 г. в театър „Ла Скала“.

Действието се развива в Португалия в началото на XVIII век, когато крал Жоао V обещава пред Бога да построи манастир в Мафра при условие че кралицата му роди наследник. Започва грандиозен строеж, който изисква значителни усилия и жертви от хиляди поданици из цялата страна. В същото време Балтазар Седем Слънца – еднорък войник, и Блимунда Седем Луни – жена с необикновени способности, помагат на отец Бартоломеу Гужмао да създаде летателна машина.

С впечатляваща сила Сарамаго пресъздава великолепието на кралския дворец, ужасите от Инквизицията и суеверието сред народа. Историята редува сцени от ежедневието и традициите на обикновените хора с религиозни процесии и аутодафета; важните моменти от живота във висшето общество контрастят със страстната любов между Балтазар и Блимунда.

„Възпоминание за манастира“ представлява произведение, което умело комбинира исторически факти с художествена фантазия и елементи от фентъзи жанра.

Изключително… завладяващо четиво…
„Ню Йорк Таймс Бук Ривю“