Ексхумация на слънцето

Съществуват поетични творби, които действат като източници на литературна стойност и са трудни за откриване, тъй като принадлежат към основите на жанровата чувствителност. В своето произведение „Ексхумация на слънцето”, след книгите „Посичане на ореха” (1987) и „Немам думи, истина ви казвам” (2015), Юрий Лучев продължава да ни доказва, че поезията е органична същност, която не приема повърхностните жестове на нашата жалка реалност. Тя представлява преди всичко интелектуално предизвикателство срещу мигновените човешки изменения и забравения произход; напомняне за това, че “досегашното” не е новост. Книгата предлага великолепна поезия, изпълнена с интензивно съдържание, в която читателят може да намери бързо развиващи се интелектуални идеи. Те имат потенциала да генерират култура и знание чрез универсален пластичен език и глобални образи и значения – изпреварващи дребнавото битие от историческия контекст – безсмислено само по себе си, но постоянно намиращо опора в самото себе си. Поезията на Юрий Лучев не служи единствено за защита на интелекта; тя е драматично личносно преразказване на предупреждението от последната глава на Апокалипсиса: ако някой премахне нещо от думите в тази пророческа книга, Бог ще заличи делата му от книгата на живота...

Ангел Дюлгеров