Хавана за един покоен инфант

В по-ранния си шедьовър „Три тъжни тигъра“ Гилермо Кабрера Инфанте се опитва да улови кубинския говор преди революцията, докато в автобиографията си от края на петото десетилетие „Хавана за един покоен инфант“ той поставя амбициозната задача да възроди спомените от младостта, която вече е загубена. Паметта му, обширна и устойчива благодарение на носталгията, функционира като машина на времето. Езикът му е свободен и укрепнал в изгнание - неговият двигател. Любовта проектира спомени през неуморимата кинокамера, което прави изгубения град да изглежда сияещ и новосъздаден, защитен от бъдещите рани причинени от революцията.

Книгата изобилства с откровено сексуално съдържание без задръжки и предлага множество моменти на неподправен смях чрез игриви словесни игри. В нея са представени многобройни персонажи с детайлно описани интимности - свидетели и участници в еротичното развитие на автора. През почти четиридесетте години след първоначалното й публикуване „Хавана...“ остава най-забраняваната и желана книга сред кубинците - онази, която е хулена и обичана едновременно; най-критикованата и все пак неизменна част от живота им далеч от родината.
~ Пламен Хаджийски, редактор на „Хавана за един покоен инфант“ и „Три тъжни тигъра“.