Животът няма втора половина. Другият дневник

„Животът няма втора половина“ може да се разглежда като „продължение“ на творбата „Една и съща нощ“ („Дъбът на Пенчо”, носител на наградите „Хеликон” и Националната литературна награда „Елиас Канети”). Времевият контекст, който обхваща разказа, е годината след мистериозното изчезване на Гео Милев и смъртта на Георги Шейтанов (периода между май 1925-та и май 1926-та).

Очарованието на сюжета при Карастоянов не произтича от дълбочинни познания или проучвания, а по-скоро от финото, но силно взаимодействие между документалността и фантасмагорията. След такова взаимодействие те ще останат завинаги свързани в една безкрайна нощ, но никога вече няма да бъдат същите.

Борис Минков