Конфуций и търсенето на пътя

Китайците наричат Конфуций „най-великия учител“ и го почитат почти като божество. Той самият не се е разглеждал като теоретик, а по-скоро като мъдрец, който поставя реалистични цели.

През дългия си живот от 551 до 478 г. пр. Хр., известен под имената Кун Фудзъ, Кунг Фу Тсе или Кун ЦиУ в различни транскрипции, той постоянно предавал на своите учени философията на познанието и стремежа към интелектуално развитие. Учението му имало за цел да насочи последователите му към пътя на висшето и образцовото.

Конфуций обикновено формулирал своите уроци в кратки изрази с възможност за множество интерпретации, сред които особено внимание заслужава значението на добродетелния начин на живот и синова преданост. Конфуцианството и китайската философия цялостно акцентират върху практическите аспекти на морала и етиката: как човек трябва да живее, за да усъвършенства себе си и околната среда, както и как да постигне морална хармония.

В книгата са включени 44 от най-значимите притчи свързани с философа, допълнени със запомнящи се истини изразени в лаконични сентенции, организирани по азбучен ред.