Населена от думите. Поезия, проза, диалози

Преди повече от тридесет години, по време на върха на „Златната епоха Чаушеску”, Ана Бландиана сподели, че не може да търпи насилието, унижението и лъжата. След това престанаха да публикуват творбите ѝ, уволниха я и тя бе принудена да напусне както работното си място, така и дома си в Букурещ. Въпреки трудностите обаче, тя остана един от ярките символи в дългата и изглежда безкрайна нощ над страдалческата ни северна съседка.

Бландиана казва, че идва момент, когато човек трябва или да се предаде напълно, или да стане защитник на истината – прокурор или съдия; необходимо е да премине през тези сложни ситуации като през празни пространства и да открие своя собствен ъгъл. От него именно Истината ще получи своето най-силно и продължително отражение след изкрещяването ѝ.