Лаконично небе

"„Лаконично небе” представлява важна творба в литературното наследство на Иван Пейчев, публикувана през 1967 година и сега излизаща в своето второ издание.

Времето не е успяло да намали значимостта й като дълбока изповед на един неспокоен дух, който умее да предаде същността на живота – болка и вдъхновяващи прозрения. Сложната природа на чувствата, които той споделя, произтича от личния опит и терзанията му; те дават живот на тъгата.

Следвайки своя път в малък град, Иван Пейчев често намира утеха край реката, където „пуска книжни кораби“. Както сам казва: „Истинските тъжни / и страшни кораби / откриват Америка“, което символизира дълбокото познание за света. Неговият многопластов характер разрушава и изгражда мостове между него и хората чрез поезията си. Темите за любовта, морето, есента и родния Калофер са силно въздействащи признания – метафора за тъгата и уморената надежда. Поетът е завладян от есенните здрачове; пише непрекъснато за тях, защото те най-добре улавят вътрешните му чувства. В тези моменти той достига до себе си и приписва живота им на есента.

Иван Пейчев последователно защитава правото си на размисъл относно истинското значение в живота. При нашата първа среща през далечната есен почувствах неговия уникален артистичен талант; осъзнах мощта на човешкото безкористие в творчеството му. Тогава разбрах какви качества притежава - всеотдайност, обвързаност към призванието си και неподкупност. Той ми сподели убеждението си: „Ние не можем без поезия. Ако тя престане да съществува, това би опровергало самите нас“ – думи от човек роден със страст към поезията като основна цел."