Песента на динозаврите (Фантастичен роман диалог)

**ЕВРИДИКА**

– Кмете, тук ти си властта и законът.
– Ако ще ми говориш на "кмете", и аз така! Какво става, фелдшер?
– След като изпълниш искането ми, можем да продължим по старому.
– И какво е то?
– Трябва да узакониш едно дете.
– Какво? В това село не се е раждало дете от двайсет години. Няма ли някоя баба да се е престрашила? Най-младата е над шейсет и пет...
– Ти трябва внимателно и доброжелателно да ме изслушаш, кмете.
– Продължавай, фелдшер.
– Аз като медицинско лице ти уверявам, че Мирон Ангела има момиченце.
– А коя жена му го роди?
Фелдшерът вади жълта кърпа на сини квадрати, бърше шията си и поглежда нагоре:
– Проблемът е там – не е жена!
– Ако кравата му се е отелила и ти идваш да ми правиш номера, довечера сам ще пиеш ракията си.
– Не! Мирон ще черпи след работа. Първо обаче трябва спешно да впишеш детето в регистъра: с име на баща и майка и да издадеш акт за раждане.
— Да кажем, че започвам. Баща – Мирон Ангелов Ангелов – 52 години; а майката…
— Ето това ми тежи - майката!
— Бай Мирон намерил ли я?
— Къде?! При този студ и виелица? От три дни нямаме хляб…
— На мен ли го казваш?... Чухме новината за разчистване на пътищата, но до неделя нищо не очакваме. С времето както върви... За въпроса! И защо толкова потиснат изглеждаш с тая кърпа при студа? Заповядай чай; аз също ще пия. Седни да обсъдим ситуацията. И защо бай Мирон не дойде сам?
— Мирон помоли: „Отиди вместо мен — той каза — защото съм свит човек, а кметчето нервира”.
— Пий вода й говори!
— Абе... мирончо твърди ,че през лятото докато маркирал дървета за отсичане спрял пред голямата елха край водопада . Почнал бил да я бележи когато внезапно ... Излезнала красива жена направо от елхата , която заявила : „Не го давам“. Ами той си трие очите щото просто било невероятно , но тя пак повторила: „Не трирай очите си , истинска съм ! Хайде виж ме“ . Той я пипнал - все едно била като свилена вода . Точно така каза- свилена вода … После тя добавила : “Не режи дървото - то ми e дом . Вместо това мога те даря или подмлади ако пожелаеш” .
А той как може без желание ? Две жени са умрели вече , а деца няма видял досега ! Затова рекъл : ”Дете!” Жената го прегърнала по такъв начин ; никога подобна любов даже не би представял… Още веднъж подчертавал :"Като коприна!" Но какво точно значело това остава загадка за него ...
- Аз нямам идея що минават такива небивалици ?
- Защото тя обещала : “През пролетта когато звездата Гирлица блесне над Бели връх тогава рожбата възникне”. След което преминала обратно в елхата. Оттогава насам мирончо ходеше уплашено наблюдавайки всичко около него ...
- Ах затова онзи поиска моя бинокъл !
- Ще ти бъде върнат след време ; вече няма нужда от него..След появяване на звездната светлина готов бил незабавно само че виелицa паднала ..Поразително решение взимал скочил със ските рискувайки по всякакъв начин успява зад грижливо покритият трупец получен пред залеза слънце …

Така оставило животното чак до момента когато стигнали при баба Дика известна умеейки правилният ритуал към новороденченцето притеснен разбирал колко важно било действителността натоварена с трудности..